Групата Ten Years After е силен състав, многопосочен стил на изпълнение, способност да бъде в крак с времето и да поддържа популярност. Това е основата за успеха на музикантите. Появила се през 1966 г., групата съществува и до днес.
През годините на съществуване те променят състава, правят промени в жанровата принадлежност. Групата преустанови дейността си и се възроди. Екипът не е загубил своята актуалност, радвайки феновете с творчеството си днес.
Историята на появата на групата Десет години по-късно
Под името Ten Years After екипът става известен едва през 1966 г., но групата има предистория. В края на 1950-те години творческото дуо е създадено от китариста Алвин Лий и бас китариста Лео Лайънс. Скоро към тях се присъединява вокалистът Иван Джей, който работи с момчетата само няколко години. През 1965 г. барабанистът Рик Лий се присъединява към групата. Година по-късно към групата се присъединява кийбордистът Чик Чърчил.
Екипът първоначално се намираше в Нотингам, скоро се премести в Хамбург, а след това в Лондон. През 1966 г. групата е ръководена от Крис Райт. Управителят препоръча ново име. Екипът получи името Blues Trip, но момчетата не го харесаха. Групата скоро променя името си на Blues Yard и след това приема окончателното си име Ten Years After.
Първите успехи на групата
Благодарение на правилното ръководство на екипа, момчетата получиха покана за участие на Windsor Jazz & Blues Festival. В резултат на работата на това събитие групата подписа договор с Deram Records. Екипът веднага издава първия албум с име, което се нарича същото като екипа.
Албумът включва блус композиции, съчетани с джаз и рок. Заглавната песен, която се превърна в олицетворение на творчеството от ранния период, беше Help Me. Това е преработка на известната песен на Уили Диксън. Британските слушатели не оцениха усилията на групата. Албумът не беше успешен.
Неочаквана популярност в Америка
Въпреки липсата на интерес от страна на слушателите във Великобритания, записът е забелязан от Бил Греъм. Той е известен като известна културна и медийна фигура в Съединените щати. Композициите на групата се появиха в ефира на радиостанции в Сан Франциско, а след това и в други градове на Америка.
През 1968 г. екипът е поканен на турне в САЩ. Феновете на групата останаха пленени от майсторството на Алвин Лий, който бе лидер на състава. Играта му беше наречена стилна, виртуозна и чувствена. През цялата история на съществуването си екипът е посетил тази страна с концерти 28 пъти. Този рекорд не е поставян от друга британска група.
Признание за Десет години по-късно в Европа
След турне в Америка екипът е поканен в Скандинавия. След като завърши активна поредица от турнета, музикантите решиха да издадат албум на живо. Компилацията Undead беше успешна в Европа. Сингълът I'm Going Home беше наречен най-добрата композиция на групата за дълго време, стана асоциация с групата.
Скоро последва издаването на втория студиен албум Stoned Henge. За групата колекцията се превърна в забележителност. Музикантите бяха забелязани в Англия. През 1969 г. групата е поканена да участва в джаз фестивала в Нюпорт, а след това и във фестивала в Уудсток. Музикантите привлякоха вниманието на публиката, майстори на блуса и хард рока. Те станаха известни като изгряващи звезди.
Издигане към върховете на славата
Следващият албум на групата вече е в топ 20. Записът беше наречен забележително творение на прогресивен блус с нотки на психеделия. Композицията Good Morning Little Schoolgirl стана ярък хит. Не по-малко популярни бяха песните: If You Should Love Me и Bad Scene.
Екипът пусна както мелодични балади, така и композиции с бунтарски пънк мотиви. Началото на 1970-те години е белязано от триумфа на групата. Композицията Love Like a Man зае 4-та позиция в английския рейтинг. Феновете похвалиха следващия албум на групата. Модният звук на синтезатора се появи в музиката. Музиката стана по-смислена и тежка. Полученият мрак до голяма степен се дължи на голямото натоварване. Групата имаше натоварен график за турнета.
Актуализация на звука
През 1970-те години Алвин Лий отново се фокусира върху тежкия звук. Композициите станаха мощни и богати. Рифовете се отличаваха с електронно звучене. След издаването на петия студиен албум договорът с Deram Records приключи. Екипът започва да си сътрудничи с Columbia Records.
Първият албум под новото ръководство се оказва неочакван. Стилът на A Space in Time смътно напомняше на блуса и рока, които бяха в предишните творби. Записът получи признание в Америка. Година по-късно групата издава колекция от песни, които не са включени в издадени преди това албуми. Почти едновременно екипът работи върху записа на нов запис. Албумът беше в много отношения подобен на успешната компилация Watt, но не повтори успеха му.
По пътя на разпадането
Записите на групата престанаха да получават възторжени отзиви. Слушателите забелязаха посредствен звук, липса на предишен професионализъм. Говореше се, че Алвин Лий започва да злоупотребява с алкохолни напитки. Ако на концерти той се държеше, тогава в студиото работеше с половината от капацитета си. През 1973 г. е възможно да се запише виртуозен албум на живо. На тази ярка работа на групата приключи.
Критиците твърдят, че в групата е имало недоразумение. Алвин Лий осъзна, че иска да напусне групата и да работи соло. Казаха, че той вече не показва много от най-добрите разработки на бойните си другари, а ги оставя за себе си. След издаването на албума Positive Vibrations (1974) групата обявява разпадането си.
Възобновяване на дейността на групата Ten Years After
През 1988 г. членовете на групата решават да се съберат отново. Момчетата не изградиха грандиозни планове. Проведоха се няколко концерта в Европа, както и запис на нов албум. След това групата отново се разпадна. За пореден път момчетата се събраха едва в началото на 2000-те.
Членовете на групата се вдъхновяват от стари записи. Те се опитаха да убедят бившия лидер да рециклира материалите. Алвин Лий отказа. В резултат на това беше решено екипът да се попълни с пеещ китарист. Младият Джо Гуч се вписа точно в групата. Екипът отиде на световно турне, а също така записа нов албум и скоро публикува колекция от хитове.
Група в настоящето
Басистът Leo Lyons напусна групата през 2014 г., последван от Joe Gooch. Отборът не се разпадна. Към групата се присъединяват: басистът Колин Ходжкинсън, известен с виртуозното си изпълнение, китаристът-вокалист Маркус Бонфанти. Ten Years After издадоха нов албум през 2017 г. А през 2019 г. музикантите записаха концертна колекция. Групата не разчита на минали успехи, но и няма да спре дейността си.
